20 години след престрелката в Белите брези, оцелелият командос проговори


33811-45454534434352323323323423эяа_620_348

Единственият оцелял командос в кървавата баня в столичния жк „Белите брези“ на 14 януари 1994 г. Христо Билев проговори за първи път след 20 г.

Билев заедно колегите му от спецотряда за борба с тероризма – СОБТ, подп. Марин Чанев и Георги Георгиев-Индианеца, бяха пратени да охраняват срещата на висшите шефове от МВР полк. Ботьо Ботев и Григор Вълков с дясната ръка на Иво Карамански – Иван Иванов. Баретите бяха разстреляни по погрешка от свои колеги от звеното за борба с масовите безредици – БМБ, които патрулирали в района. Чанев и Георгиев бяха убити на място, а Билев бе тежко ранен в крака.

„Не обвинявам никого и не се оплаквам. Случилото се трябва да е обеца на ухото, защото подобни неща може да станат, когато по върховете на министерството не са координирали действията си“, започва разказа си Христо Билев, който напуска СОБТ четири месеца след кървавата драма.

„Всички сме жертва на обстоятелствата, че бяхме по едно и също време на едно и също място“, добави 46-годишният мъж, който разказа за събитията в памет на загиналите му колеги. „Георги беше истински приятел, а като служител – великолепен тактик. Чанев гореше от желание за работа“, споделя Билев. Ден преди трагедията двамата с Индианеца дори говорели да напускат отряда.

Бившият командос още помни реплики от онази вечер и всеки детайл от престрелката с колегата му Митьо Петров от отряда за борба с масовите безредици. Разказва спокойно за операцията, но споменавайки за Георгиев, очите му се насълзяват. Двамата били в първа група за специални операции в СОБТ.

Спецоперация

„На 13 януари бяхме редовна смяна. Трябваше да си тръгнем в 17 ч., но ни задържаха, защото вечерта имаше операция“, разказва Билев. Баретите трябвало да обикалят невралгични места в София и да не допускат стълкновения между групировките. Христо бил в екип с Индианеца и още четирима колеги пред заведението „Мираж“, ресторанта на групировката ВИС-1. Всичко било спокойно, прибрали се в поделението във „Врана“ сутринта и вместо да почиват, застъпват на ново 24-часово дежурство.
„Имаше заповед да не събличаме униформите и да сме готови да излизаме по всяко време“, разказва Билев. Денят минал спокойно.

Път към смъртта

Георги Георгиев-Индианеца по време
на стрелби в поделението във „Врана“

„Към 19 ч. в стаята влезе командирът на групата. Заповяда ми бързо да се преоблека цивилен, с Георги да вземем БМВ-то, Чанев от портала и да тръгваме към МВР“, спомня си бившият командос. Попитал да вземе ли бронижилетка. „Не, вземи дълго оръжие“, му казал началникът. Тримата тръгнали към министерството. Там Марин Чанев отишъл до портала, а когато се върнал, казал, че оттам ще излезе кола. Трябвало да карат след нея и да охраняват хората. Шофирали след „Крайслер“ и стигнали до „Белите брези“. Колата на баретите била с полицейска лампа.

Командосите, облечени спортно, тръгнали към бл. 29. Билев бил с късо яке и носел автомат „Калашников“ 5,45 мм в ръка. Група тийнейджъри, отиващи на купон, ги видели. Вероятно те са казали на полицаите, че в блока влизат въоръжени, предполага Билев. „Патрулът на колегите беше на бул. „България“. С нас имаше двама полковници и подполковник, някой е трябвало да реши да им се обади“, смята бившата барета.

Всички се качили с асансьора на 11-ия етаж. Индианеца и Чанев застанали на площадката пред апартамента на Иван Иванов, която е отделена от стълбището с летяща врата. Билев останал на стълбите, водещи към 12-ия етаж. Изведнъж осветлението изгаснало. „След малко се чуха стъпки на приближаващи се хора и щракане от зареждане на „Калашников“, чийто звук не може да се сбърка“, разказва Билев. Той заредил автомата си, а от стълбите открили огън по него без предупреждение. „Раниха ме в левия крак, но не знаех колко е сериозно“, добавя той. Качил се на горната площадка. „Пръстите на ръката ми влязоха в раната почти до половината. Бях прострелян и в бедрото“, спомня си той. В този момент някой викал: „Жив ли си?“ „Жив съм. Тук има двама, нагоре по стълбите – още един човек “, отвърнал друг глас. А Билев не знаел какво става с колегите му.

Фатална грешка

Тогава лампите светнали. Отворила се врата на апартамент, човекът гледал стреснато. Билев извадил служебната си карта, казал, че е от МВР. Чул се глас: „Полиция, не стреляйте!“ Билев погледнал през стълбите и видял полицаи с маски. Извикал: „Колега съм, не стреляйте!“ Настъпило мълчание. Казали му да слиза. Влачейки крака си, стигнал на 11-ия етаж. Полицейски капитан попитал откъде е. „От „Врана“, отвърнал Билев. А полицаят седнал на стълбите и се хванал за главата. Попитал кои са убитите. Чанев бил паднал по гръб с отворени очи. Зам.-командир ни е, казал Билев.

„Жоро беше в безсъзнание. Разтърсих го, но той не мърдаше. Разбрах, че е починал 30 минути преди да ме оперират в „Пирогов“. Лекари ми казаха, че вътрешностите му били така разкъсани от дебалансираните куршуми, че когато му преливали кръв, тя изтичала като през цедка“, спомня си Билев. На площадката вече били излезли Ботьо Ботев и Григор Вълков, които започнали да се карат с полицаите. Тогава разбрах, че е станала фатална грешка, спомня си Билев. Имената на охраняваните той научил от медиите, докато бил в болницата.

„При персонална охрана винаги бяхме цивилни. Бронежилетките са само за униформи. При акции в тях слагахме титанови плочи. Дори да ги бяхме взели, нямаше да сложим плочите и едва ли щяха да са от полза. Автоматичните куршуми пробиват кевларената ризница като шиш масло“, обяснява бившият командос.

Раненият отишъл с такси до „Пирогов“

Полицаите от БМБ ме закараха до „Пирогов“ с джипа си. „По пътя един от тях зареди картечен пистолет „Скорпион“. Не знам защо, но помислих, че ще ме застреля“, спомня си Христо Билев. Двамата се скарали. Билев слязъл от колата и се прехвърлил на такси, за да стигне до „Пирогов“.

Там раненият командос разбрал, че извадил късмет. Един от куршумите бил минал на 1 см от главната бедрена артерия. При скъсването й човек умира за 3-4 минути. Третият пък само пробил якето и скъсал пуловера му. Христо и до днес е благодарен на медиците Анатас Андреев и Тома Попов. Двамата му осигурили и нужното спокойствие след шока и не пускали никого при него. Благодарен е и на близките си, които били до него в трудните моменти.

Христо напуснал отряда на баретите през 1997 г. Сега работи в частна фирма, а най-голямата му грижа е семейството, двамата му синове и дъщеря.

„През годините се опитваха да ми насаждат чувство за вина, но при престрелката съм действал адекватно и точно, както са ни учили в поделението, категоричен е и днес той. Казва, че е жив благодарение на невероятен късмет.

 

в. Преса

2 comments on “20 години след престрелката в Белите брези, оцелелият командос проговори